23.11.2017 г., 11:29

В три през нощта

420 0 0

С гръм и опечалено

времето пада зад стола.

После,

след пауза концентрация,

шумолящо и търсещо,

хлебарките плъзват

иззад четирикрилния гардероб.

Той е огромен

и зад кафявата му тайна

се е стаило цяло пълчище.

То чака.

Чака да изсънувам

шарените пиеси

и да се гмурна в черното

на някой кошмар.

Раздразнена и засегната,

че някой с влажни челюсти

е накърнил заветния ужас

и, впивайки зъби в плътта му,

го е разкъсал на части,

сънена и ядосана,

протягам ръка

и взривявам мрака

с едно изщракване

на електрическия ключ.

После

започва да вали.

А четирикрилният гардероб

стои насред стаята

с цели четири криле

и все не може да литне.

 

25.05.1997

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...