11 июн. 2019 г., 08:40

В тролея 

  Поэзия » Философская
386 1 3

Препънах се в бастуна му - о, миг,

да можех да прелистя времето обратно.

Подхвана ме с ръка като челик,

а бе на възраст непонятна.

 

Присви очи, прочетох в тях тъга,

по-мъдра от словата неизречени -

не подценявай бялата глава,

на външност всички сме обречени.

 

Сезонът зимен е, снегът вали,

затрупва всичко - радост и заблуди.

Сърцето ми е младо и тупти

като през летния и жарък юли.

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??