В тролея
Препънах се в бастуна му - о, миг,
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга,
по-мъдра от словата неизречени -
не подценявай бялата глава,
на външност всички сме обречени.
Сезонът зимен е, снегът вали,
затрупва всичко - радост и заблуди.
Сърцето ми е младо и тупти
като през летния и жарък юли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
