11.06.2019 г., 8:40 ч.

В тролея 

  Поезия » Философска
388 1 3

Препънах се в бастуна му - о, миг,

да можех да прелистя времето обратно.

Подхвана ме с ръка като челик,

а бе на възраст непонятна.

 

Присви очи, прочетох в тях тъга,

по-мъдра от словата неизречени -

не подценявай бялата глава,

на външност всички сме обречени.

 

Сезонът зимен е, снегът вали,

затрупва всичко - радост и заблуди.

Сърцето ми е младо и тупти

като през летния и жарък юли.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??