11 jun 2019, 8:40

В тролея 

  Poesía » Filosófica
518 1 3
Препънах се в бастуна му - о, миг,
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга,
по-мъдра от словата неизречени -
не подценявай бялата глава,
на външност всички сме обречени.
Сезонът зимен е, снегът вали,
затрупва всичко - радост и заблуди.
Сърцето ми е младо и тупти
като през летния и жарък юли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??