В тролея
Препънах се в бастуна му - о, миг,
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга,
по-мъдра от словата неизречени -
не подценявай бялата глава,
на външност всички сме обречени.
Сезонът зимен е, снегът вали,
затрупва всичко - радост и заблуди.
Сърцето ми е младо и тупти
като през летния и жарък юли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
