Сега бездомна ще витая
и ще се спра в съня ти нощем.
И само любовта в безкрая
за мен ще ти напомня още.
Ще дойда с лунен лъч небесен
при тебе, за да ти припомня
за нашата любовна песен,
за общия ни път съдбовен.
Ще ме погалиш нежно по косата
и с поглед ще потърсиш моя.
Ще тръгна после към луната...
Но ще остана само твоя.
Не ме търси по небесата,
където птиците се реят.
Не ме търси и по земята.
Ти знаеш: в твоето сърце живея...
Bloom (Веселка Василева)
© Веси Василева Все права защищены