27 февр. 2009 г., 14:26

В твоята прегръдка!

1.1K 0 5

 

 

До днес за всичко себе си виних

и болката разкъсваше ме цяла!

Но вече край, за всичко си простих,

за нов живот съм вече зряла!

 

При мен да дойде светлата зора,

с лъчите си дома ми да огрява!

Най-после да е мир и тишина,

в прегръдката си Господ да ме сгрява!

 

И вярата ми все напред да води,

без страх да гледам синевата!

И знам, че кой където и да ходи,

най-после стига до Вратата!

 

Ако прощаваме на другите вината,

ако сърцата ни са с обич пълни,

тогава Бог отваря ни Вратата

и всичките мечти ще ни изпълни!!!

 

  3.11.2005г.

 

Тази седмица е седмица за прошка!!! Нека простим и бъдем опростени!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви приятели!!!Бъдете всички благословени!!!
  • прошката....!!!
    блажени са тези които я дават!!!!
    прекрасен стих, Валя..!
    поздравления!!!
  • Като цяло стихът е добър. И чувството. И внушението. Но иска лека редакция, Валя. Губи ти се ритъмът. Първите два куплета са в един ритъм, а вторите два - в друг. А и повторението на "Вратата" натежава.
    Иначе - аплодирам те за вярата!
    И нека Бог да ни прости. И ние също един на друг
  • Какво не,Алекс-не можеш да простиш или не може да ти се прости!!!
  • Не!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...