5907077 (Валентина Харизанова) 5907077 (Валентина Харизанова)
50
Feb 27, 2009, 2:26 PM

В твоята прегръдка!

1K 0 5

 

 

До днес за всичко себе си виних

и болката разкъсваше ме цяла!

Но вече край, за всичко си простих,

за нов живот съм вече зряла!

 

При мен да дойде светлата зора,

с лъчите си дома ми да огрява!

Най-после да е мир и тишина,

в прегръдката си Господ да ме сгрява!

 

И вярата ми все напред да води,

без страх да гледам синевата!

И знам, че кой където и да ходи,

най-после стига до Вратата!

 

Ако прощаваме на другите вината,

ако сърцата ни са с обич пълни,

тогава Бог отваря ни Вратата

и всичките мечти ще ни изпълни!!!

 

  3.11.2005г.

 

Тази седмица е седмица за прошка!!! Нека простим и бъдем опростени!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Харизанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • 5907077 (Валентина Харизанова)
    5907077 (Валентина Харизанова)
    Благодаря ви приятели!!!Бъдете всички благословени!!!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    прошката....!!!
    блажени са тези които я дават!!!!
    прекрасен стих, Валя..!
    поздравления!!!
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Като цяло стихът е добър. И чувството. И внушението. Но иска лека редакция, Валя. Губи ти се ритъмът. Първите два куплета са в един ритъм, а вторите два - в друг. А и повторението на "Вратата" натежава.
    Иначе - аплодирам те за вярата!
    И нека Бог да ни прости. И ние също един на друг
  • 5907077 (Валентина Харизанова)
    5907077 (Валентина Харизанова)
    Какво не,Алекс-не можеш да простиш или не може да ти се прости!!!
  • alex_ucho (Алекс учо)
    alex_ucho (Алекс учо)
    Не!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0