До днес за всичко себе си виних
и болката разкъсваше ме цяла!
Но вече край, за всичко си простих,
за нов живот съм вече зряла!
При мен да дойде светлата зора,
с лъчите си дома ми да огрява!
Най-после да е мир и тишина,
в прегръдката си Господ да ме сгрява!
И вярата ми все напред да води,
без страх да гледам синевата!
И знам, че кой където и да ходи,
най-после стига до Вратата! ...