В тъмна клетка
Трети ден без храна съм затворен.
Трети ден без да виждам небето.
Трети ден без да чувам линейки.
Трети ден съм затворен във клетка.
Ето, стъпките пак приближават.
Отварят.
-Стани!
Но не ставам.
Тъпи удари,
вкус на кръв.
Болка.
Студен под, влажни лица.
Не съм сам. Виждам сенки.
Виждам раните им.
Чувам плача им.
- Колко време сме тук?
- Близо месец - тих, зъзнещ глас.
- Близо месец – повтаря друг.
Тъмнина във тъмничен живот.
Тъмен ров, тъмен сън, тъмен край.
Тъмен страх, безразличие тъмно.
Тъмнина, тишина... глухи стъпки.
Близо месец без храна сме затворени.
Близо месец без да видим небето.
Близо месец понасяме удари.
Близо век сме затворени в клетка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
Поздрави!!!
