8 jun 2006, 15:26

В тъмна клетка

  Poesía
817 0 11

Трети ден без храна съм затворен.
Трети ден без да виждам небето.
Трети ден без да чувам линейки.
Трети ден съм затворен във клетка.
Ето, стъпките пак приближават.
Отварят.
-Стани!
Но не ставам.
Тъпи удари,
вкус на кръв.
Болка.
Студен под, влажни лица.
Не съм сам. Виждам сенки.
Виждам раните им.
Чувам плача им.
- Колко време сме тук?
- Близо месец - тих, зъзнещ глас.
- Близо месец – повтаря друг.
Тъмнина във тъмничен живот.
Тъмен ров, тъмен сън, тъмен край.
Тъмен страх, безразличие тъмно.
Тъмнина, тишина... глухи стъпки.
Близо месец без храна сме затворени.
Близо месец без да видим небето.
Близо месец понасяме удари.
Близо век сме затворени в клетка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...