8 jun 2006, 15:26

В тъмна клетка 

  Poesía
683 0 11

Трети ден без храна съм затворен.
Трети ден без да виждам небето.
Трети ден без да чувам линейки.
Трети ден съм затворен във клетка.
Ето, стъпките пак приближават.
Отварят.
-Стани!
Но не ставам.
Тъпи удари,
вкус на кръв.
Болка.
Студен под, влажни лица.
Не съм сам. Виждам сенки.
Виждам раните им.
Чувам плача им.
- Колко време сме тук?
- Близо месец - тих, зъзнещ глас.
- Близо месец – повтаря друг.
Тъмнина във тъмничен живот.
Тъмен ров, тъмен сън, тъмен край.
Тъмен страх, безразличие тъмно.
Тъмнина, тишина... глухи стъпки.
Близо месец без храна сме затворени.
Близо месец без да видим небето.
Близо месец понасяме удари.
Близо век сме затворени в клетка.

 

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ясно е, че тук намираш много фенове и ... приятели, Ясене! Поздрави!!!
  • Стихът ти е леден ужас. Успял си да внушиш безнадеждност и то много! Поздравления!
  • Можеш да пишеш, Хенри!
    Нали знаеш ,че дори за миг не съм се усъмнила!!!
  • Тоэи век отмина,Хенри.Вече сме старите нови.
    Поэдравявам те за написаното!
  • Благодаря ви!
  • Почти всичко прочетох от теб.
    Много емоция има наистина, но и много тъга!
    Всичките ти стихове въздействат някак неусетно и грабват със заряда си!
    Поздравления!
    Винаги бъди себе си!
  • Много е въздействащо! Много е хубаво!
  • Пишеш въздействащо.
    А в клетката, действителна или моментно светоусещане, всички сме били.
    Поздрави.. и продължавай да ни караш да мислим.
  • Много е хубаво.. просто прекрасно и много тъжно, но ми е интересно какво точно те е подтикнало да го напишеш?
  • Стихотворенията ти ме замислят.. когато човек е затворен в клетка често забравя, че единственото му спасение е да не престава да гледа през решетките, а не в тях...
  • Страшно силни емоции са вложени в това стихотворение.Остави ме без думи.Не знам какво да кажа.Моите поздравления за невероятното стихотворение!
Propuestas
: ??:??