А се страхувам... много се страхувам
че няма да се сбъдна в твоя ден
че няма да ме искаш вече истински
от хиляди представи ослепен...
че няма да делим среднощни думи
а толкова бе хубаво да те изричам...
(от всичката ми болка в устните
най-тежка е онази че обичам!)
Но ти ела... отново ще потърся
единствен смисъл да остана
и в тъмните прегради на очите ти
ще си измисля дом – да не заплача ...