В тъмните прегради на очите ти
А се страхувам... много се страхувам
че няма да се сбъдна в твоя ден
че няма да ме искаш вече истински
от хиляди представи ослепен...
че няма да делим среднощни думи
а толкова бе хубаво да те изричам...
(от всичката ми болка в устните
най-тежка е онази че обичам!)
Но ти ела... отново ще потърся
единствен смисъл да остана
и в тъмните прегради на очите ти
ще си измисля дом – да не заплача
ще си измислям утрини в небе
което нежно ще ни буди
и ще забравям че е ден
и ще забравям че сме чужди...
... по дланите ти пак ще потека
ще татуирам тялото ти с устни
а после ще мълчим но само миг –
покълналото в нас да не пропуснем...
и всяка невъзможност ще изтлее
до утрото по мен да те сънувам...
Ужасно празно е в сърцето ми...
и се страхувам... много се страхувам!
