23 июл. 2025 г., 23:54

В търсене

156 0 0



Загубих се, а толкова се търсих.
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.

Всичко, дето някога научих,
беше непотребно и лъжа.
Уж човек, а пък живота - кучи,
уж свободен, ама във война.

Търсих се в пространства и затвори,
търсих се в завети на честта...
Много често губех, като спорех,
скърцах като панта на врата...

Смазваха ме глупави идеи.
Боже, колко глупост е в света!...
Сякаш от отвъдното се лее
гнила, но всевластна простота.

Мълнии разцепват мойте цели.
Губя се пред зидана врата.
Търся се... Дали ще се намеря?...
Стих се ражда и звучи мечта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...