Jul 23, 2025, 11:54 PM

В търсене

  Poetry
154 0 0



Загубих се, а толкова се търсих.
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.

Всичко, дето някога научих,
беше непотребно и лъжа.
Уж човек, а пък живота - кучи,
уж свободен, ама във война.

Търсих се в пространства и затвори,
търсих се в завети на честта...
Много често губех, като спорех,
скърцах като панта на врата...

Смазваха ме глупави идеи.
Боже, колко глупост е в света!...
Сякаш от отвъдното се лее
гнила, но всевластна простота.

Мълнии разцепват мойте цели.
Губя се пред зидана врата.
Търся се... Дали ще се намеря?...
Стих се ражда и звучи мечта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...