В търсене

Загубих се, а толкова се търсих.
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.

Всичко, дето някога научих,
беше непотребно и лъжа.
Уж човек, а пък живота - кучи,
уж свободен, ама във война.

Търсих се в пространства и затвори,
търсих се в завети на честта...
Много често губех, като спорех,
скърцах като панта на врата...

Смазваха ме глупави идеи.
Боже, колко глупост е в света!...
Сякаш от отвъдното се лее
гнила, но всевластна простота.

Мълнии разцепват мойте цели.
Губя се пред зидана врата.
Търся се... Дали ще се намеря?...
Стих се ражда и звучи мечта...