По-жестока си ти от ламя.
Тя триглава е, ти си тримислена,
тя бълва огън от всяка уста,
ти ни веднъж не изрече истини...
Тя е цялата в люспеста броня,
ти се шляеш с мини полички,
тя е бавна, тя е тромава,
ти бързаш, все преди всички...
Златна ябълка къса си тя,
ти пък късаш моите нерви.
Не съм срещал реално ламя,
но срещите ми със теб са черни...
В приказки се разхождам все,
ха дано да срещна ламята...
Но попадам аз все на мъже,
съпоставящи с нещо жената...
© Валентин Йорданов Все права защищены