Сянка е надвиснала над моята глава, под облак тъмен отново спя.
Тази мъка ще ме срази,
сълзи се стичат от моите очи.
Мисъл черна настани се в моята глава,
няма начин аз да оцелея, ако не намеря любовта.
Боли сърцето, което
на хиляди парчета е разпиляно в гръдта.
Търся някой да разпръсне светлина,
сянката от мене да разсее.
Слънчев лъч да стопли моята душа
и усмивка на лицето да изгрее.
© Станислава Коритарева Все права защищены