19.02.2012 г., 20:08

В търсене на любовта

754 0 2

 


                                    Сянка е надвиснала над моята глава,                                                                                           под облак тъмен отново спя.                                                       

                                    Тази мъка ще ме срази,

                                    сълзи се стичат от моите очи.

 

                                    Мисъл черна настани се в моята глава,

                                    няма начин аз да оцелея, ако не намеря любовта.

                                    Боли сърцето, което

                                    на хиляди парчета е разпиляно в гръдта.

 

                                    Търся някой да разпръсне светлина,

                                     сянката от мене да разсее.

                                     Слънчев лъч да стопли моята душа

                                     и усмивка на лицето да изгрее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Коритарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...