Feb 19, 2012, 8:08 PM

В търсене на любовта

  Poetry » Love
759 0 2

 


                                    Сянка е надвиснала над моята глава,                                                                                           под облак тъмен отново спя.                                                       

                                    Тази мъка ще ме срази,

                                    сълзи се стичат от моите очи.

 

                                    Мисъл черна настани се в моята глава,

                                    няма начин аз да оцелея, ако не намеря любовта.

                                    Боли сърцето, което

                                    на хиляди парчета е разпиляно в гръдта.

 

                                    Търся някой да разпръсне светлина,

                                     сянката от мене да разсее.

                                     Слънчев лъч да стопли моята душа

                                     и усмивка на лицето да изгрее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Коритарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...