25 апр. 2017 г., 22:38

В търсене на светлината

485 2 15

Душата ми плаче самотна в нощта,

като ранена птица се лута в мрака,

така ми се иска окови те да сваля

на химерите, измислени, лъжовни!

Така калих се в битките с мрака

и в търсене на светлината,

гледам с поглед озарен...

Да търся правдата в живота

и да се боря до последния си дъх!

Затова усмихвам се на залеза

и благодаря за житейските уроци,

ето, смело по пътя вървя...

към утрото на неродения ден.

И вдъхновена от изгрева нов,

към светлото бъдеще тръгвам...

Толкова много мечтая – този свят

да бъде изпълнен с любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Албена, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Много мъдро, красиво и светло... А финалната ти мисъл е и моя. Поздравления!
  • Хари, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Ако го нямаше мрака,нямаше да знаем,че има светлина!Много хубаво!!!Хареса ми Катя!!!
  • Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....