Душата ми плаче самотна в нощта,
като ранена птица се лута в мрака,
така ми се иска окови те да сваля
на химерите, измислени, лъжовни!
Така калих се в битките с мрака
и в търсене на светлината,
гледам с поглед озарен...
Да търся правдата в живота
и да се боря до последния си дъх!
Затова усмихвам се на залеза
и благодаря за житейските уроци,
ето, смело по пътя вървя...
към утрото на неродения ден.
И вдъхновена от изгрева нов,
към светлото бъдеще тръгвам...
Толкова много мечтая – този свят
да бъде изпълнен с любов...
© Катя Всички права запазени