4 нояб. 2008 г., 23:09

В устата на дявола стърже... 

  Поэзия
761 0 12
 

Колко нощи пропилях

да те обичам.

В колко безпътици

те вървях.

През колко сълзи

не спрях твоето име да сричам.

И дните прегърбих

на тебе във вричане.

 

В колко кошмара потъвах,

в колко заблуди

и всичките за красоти

ги зовях.

Колко болки прегънах

в усмивки лъжливи.

Колко пъти сърцето ми

да крещи онемяло по теб

се раздираше.

 

Колко още

с любовта ти ще се бичувам?

Твоя нож в плътта си забивах сама.

Колко още?

Ще се лъжа,

че с теб сме  щастливи,

когато любовта ни

отдавна

в устата на дявола стърже.

© Гергана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??