В устата на дявола стърже...
Колко нощи пропилях
да те обичам.
В колко безпътици
те вървях.
През колко сълзи
не спрях твоето име да сричам.
И дните прегърбих
на тебе във вричане.
В колко кошмара потъвах,
в колко заблуди
и всичките за красоти
ги зовях.
Колко болки прегънах
в усмивки лъжливи.
Колко пъти сърцето ми
да крещи онемяло по теб
се раздираше.
Колко още
с любовта ти ще се бичувам?
Твоя нож в плътта си забивах сама.
Колко още?
Ще се лъжа,
че с теб сме щастливи,
когато любовта ни
отдавна
в устата на дявола стърже.
© Гергана All rights reserved.
Да си има спомен