В ъгъла
Когато в теб задухат ветрове
и слънцето се скрие зад звездите,
когато мрачно-ледено перде
размаха пелерина пред очите,
когато нов и слънчев светъл ден
изгрява, а за теб е бледа сянка,
додето залез, кървавочервен,
очите ти поглъща като дрямка,
когато всичко в твоя хоризонт
изчезва бавно в гъстия сумрак
и знаеш, че житейският ти брод
от тук на тъй едва ще влачи крак...
Недей се кахъри излишно. Не!
Искрите вече са изгасващ въглен.
На синьото небе махни за сбогом
и сгънал колене във своя ъгъл,
повтаряй тихо: мога, мога, мога...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
и ще си го препрочитам.
