В ъгъла
Когато в теб задухат ветрове
и слънцето се скрие зад звездите,
когато мрачно-ледено перде
размаха пелерина пред очите,
когато нов и слънчев светъл ден
изгрява, а за теб е бледа сянка,
додето залез, кървавочервен,
очите ти поглъща като дрямка,
когато всичко в твоя хоризонт
изчезва бавно в гъстия сумрак
и знаеш, че житейският ти брод
от тук на тъй едва ще влачи крак...
Недей се кахъри излишно. Не!
Искрите вече са изгасващ въглен.
На синьото небе махни за сбогом
и сгънал колене във своя ъгъл,
повтаряй тихо: мога, мога, мога...
© Найден Найденов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!
-
Това ще си го скатая някъде за онези дни
и ще си го препрочитам.
Много ми хареса! -
В детсвото ми учителат ми по рисуване казваше така - " Ткава дума не мога - няма. Има само - Не! Мога!" Добър учител беше , а аз запомних тези думи.
Хубав стих! -
Поздравления-силно ме развълнува!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
