Вилнее кошмарът в моя живот, като бурна снежна вихрушка. Не иска ни за миг да спре тази върволица от безсмилици... Заплетена във парадокси и абсурди, стоя свита в ъгъла на своята съдба. Не търся и не гоня никого, но пак си останах безкрайно сама в този Ад... И виновна за всички оставам, за тебе, за целия объркан свят...
15.06.2008 година
|
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Прегръщам ви и ви обичам всички!!!