Вилнее кошмарът в моя живот,
като бурна снежна вихрушка.
Не иска ни за миг да спре
тази върволица от безсмилици...
Заплетена във парадокси и абсурди,
стоя свита в ъгъла на своята съдба.
Не търся и не гоня никого,
но пак си останах безкрайно сама в този Ад...
И виновна за всички оставам,
за тебе, за целия объркан свят...
15.06.2008 година