Вилнее кошмарът в моя живот, като бурна снежна вихрушка. Не иска ни за миг да спре тази върволица от безсмилици... Заплетена във парадокси и абсурди, стоя свита в ъгъла на своята съдба. Не търся и не гоня никого, но пак си останах безкрайно сама в този Ад... И виновна за всички оставам, за тебе, за целия объркан свят...
15.06.2008 година
|
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
