Вилнее кошмарът в моя живот, като бурна снежна вихрушка. Не иска ни за миг да спре тази върволица от безсмилици... Заплетена във парадокси и абсурди, стоя свита в ъгъла на своята съдба. Не търся и не гоня никого, но пак си останах безкрайно сама в този Ад... И виновна за всички оставам, за тебе, за целия объркан свят...
15.06.2008 година
|
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
