14 нояб. 2006 г., 23:11

в заблуда

891 0 2

защо повярвах аз отново на твоите думи
макар да знаех че те са лъжи...
защо повярвах аз на твоето невинно лице
макар да знаех че тя е в твоето сърце...


сама направих грешката че ти простих
сама виновна сам си за това
че избрах да бъда втората във любовта...
затварях си очите твърде дълго
неисках да погледна аз към реалноста
и да повярвам че в сърцето ти е само тя...


сляпа бях да видя твоите постъпки
глуха бях за хорската мълва
че ти не си единствен на света
и не заслужаваш любовта
която аз дарявах ти
а ти без милост и без жал
я захвърли в пропаста...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...