в заблуда
защо повярвах аз отново на твоите думи
макар да знаех че те са лъжи...
защо повярвах аз на твоето невинно лице
макар да знаех че тя е в твоето сърце...
сама направих грешката че ти простих
сама виновна сам си за това
че избрах да бъда втората във любовта...
затварях си очите твърде дълго
неисках да погледна аз към реалноста
и да повярвам че в сърцето ти е само тя...
сляпа бях да видя твоите постъпки
глуха бях за хорската мълва
че ти не си единствен на света
и не заслужаваш любовта
която аз дарявах ти
а ти без милост и без жал
я захвърли в пропаста...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Всички права запазени
