Nov 14, 2006, 11:11 PM

в заблуда

  Poetry
884 0 2

защо повярвах аз отново на твоите думи
макар да знаех че те са лъжи...
защо повярвах аз на твоето невинно лице
макар да знаех че тя е в твоето сърце...


сама направих грешката че ти простих
сама виновна сам си за това
че избрах да бъда втората във любовта...
затварях си очите твърде дълго
неисках да погледна аз към реалноста
и да повярвам че в сърцето ти е само тя...


сляпа бях да видя твоите постъпки
глуха бях за хорската мълва
че ти не си единствен на света
и не заслужаваш любовта
която аз дарявах ти
а ти без милост и без жал
я захвърли в пропаста...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...