В задния двор на Европа
"Земя като една човешка длан"
Г. Джагаров
Земята ни - като човешка длан.
Тя никому не беше нужна
и само гордият, суров Балкан
остана верен да ù служи.
Минаваше разноезична сган
и всеки смучеше без срам, до дъно.
народът ни - обезверен, пиян
очакваше, че някой ден ще съмне.
Но и до днес се гърчим в тъмнина.
След братята ни Кирил и Методи
изкачваме последни стръмнина
в опашка от безбуквени народи.
Не казвай пак, че Дунава се лее...
Морето ни е тъмен, воден гроб.
Но географски може и да оцелеем,
ако не следва някой нов потоп.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
