В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
сред вечните ели
живеех си щастливо
при горските сърни.
Баща ми бе вълшебник
и много бе добър.
За мене по учебник
той свят бе сътворил.
Снежинките красиви
се гонеха пред мен,
прекрасни, мълчаливи
във всеки зимен ден.
Обичах красотата
и стихналия лес,
до мене в самотата
бе старият ми пес.
Понеже бях прекрасна –
със синички очи,
във нощ една вълшебна
змей лош ме похити.
Отнесе ме далече
в дълбока пещера
и времето изтече –
години след това.
Но аз съм наследила
от бащиния ум
и трябва да ви кажа,
оправям се без шум.
За змея се погрижих,
така го претворих
и лошото във него
с магия заличих.
Той днеска е послушен
и грижи се за мен.
В замръзналото кралство
ме води всеки ден.
С баща ми си говорят
за нашите деца,
понякога и спорят
но знам, не е беда…
В замръзналото кралство
всред стихналия лес,
отново се разхождам
със стария си пес.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
