В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
сред вечните ели
живеех си щастливо
при горските сърни.
Баща ми бе вълшебник
и много бе добър.
За мене по учебник
той свят бе сътворил.
Снежинките красиви
се гонеха пред мен,
прекрасни, мълчаливи
във всеки зимен ден.
Обичах красотата
и стихналия лес,
до мене в самотата
бе старият ми пес.
Понеже бях прекрасна –
със синички очи,
във нощ една вълшебна
змей лош ме похити.
Отнесе ме далече
в дълбока пещера
и времето изтече –
години след това.
Но аз съм наследила
от бащиния ум
и трябва да ви кажа,
оправям се без шум.
За змея се погрижих,
така го претворих
и лошото във него
с магия заличих.
Той днеска е послушен
и грижи се за мен.
В замръзналото кралство
ме води всеки ден.
С баща ми си говорят
за нашите деца,
понякога и спорят
но знам, не е беда…
В замръзналото кралство
всред стихналия лес,
отново се разхождам
със стария си пес.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
