Mar 17, 2024, 5:33 PM

В замръзналото кралство

1.3K 2 7

       

В замръзналото кралство

 

В замръзналото кралство

сред вечните ели

живеех си щастливо

при горските сърни.

 

Баща ми бе вълшебник

и много бе добър.

За мене по учебник

той свят бе сътворил.

 

Снежинките красиви

се гонеха пред мен,

прекрасни, мълчаливи

във всеки зимен ден.

 

Обичах красотата

и стихналия лес,

до мене в самотата

бе старият ми пес.

 

Понеже бях прекрасна –

със синички очи,

във нощ една вълшебна

змей лош ме похити.

 

Отнесе ме далече

в дълбока пещера

и времето изтече –

години след това.

 

Но аз съм наследила

от бащиния ум

и трябва да ви кажа,

оправям се без шум.

 

За змея се погрижих,

така го претворих

и лошото във него

с магия заличих.

 

Той днеска е послушен

и грижи се за мен.

В замръзналото кралство

ме води всеки ден.

 

С баща ми си говорят

за нашите деца,

понякога и спорят

но знам, не е беда…

 

В замръзналото кралство

всред стихналия лес,

отново се разхождам

със стария си пес.

      Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

The work is a contestant:

4 place

Comments

Comments

  • zelenaradost (Милена Френкева), много благодаря!
  • Красиво и поучително! Давам ти глас!
  • Човек (Анна Станоева), много благодаря!
  • Изключително интересно като послание. Лирическата заличава лошото у змея, но контрола продължава да е в него, водейки я в бащиния дом. Прилича на приказка от типа Маша и мечока или Красавицата и звяра. Беше ми интересно да прочета, имаш усет да пишеш приказки. Успех в надпреварата!
  • Yuri (Yuri Yovev) и ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова), много благодаря!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...