В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
сред вечните ели
живеех си щастливо
при горските сърни.
Баща ми бе вълшебник
и много бе добър.
За мене по учебник
той свят бе сътворил.
Снежинките красиви
се гонеха пред мен,
прекрасни, мълчаливи
във всеки зимен ден.
Обичах красотата
и стихналия лес,
до мене в самотата
бе старият ми пес.
Понеже бях прекрасна –
със синички очи,
във нощ една вълшебна
змей лош ме похити.
Отнесе ме далече
в дълбока пещера
и времето изтече –
години след това.
Но аз съм наследила
от бащиния ум
и трябва да ви кажа,
оправям се без шум.
За змея се погрижих,
така го претворих
и лошото във него
с магия заличих.
Той днеска е послушен
и грижи се за мен.
В замръзналото кралство
ме води всеки ден.
С баща ми си говорят
за нашите деца,
понякога и спорят
но знам, не е беда…
В замръзналото кралство
всред стихналия лес,
отново се разхождам
със стария си пес.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
zelenaradost (Милена Френкева), много благодаря!
-
Красиво и поучително! Давам ти глас!
-
Човек (Анна Станоева), много благодаря!
-
Изключително интересно като послание. Лирическата заличава лошото у змея, но контрола продължава да е в него, водейки я в бащиния дом. Прилича на приказка от типа Маша и мечока или Красавицата и звяра. Беше ми интересно да прочета, имаш усет да пишеш приказки. Успех в надпреварата!
-
Yuri (Yuri Yovev) и ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова), много благодаря!
-
Браво!
-
Чудесно е, Мария! 👍 Успех! 😊
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
