В затишието
Пускам те по сивото небе –облаците могат да те пишат,в моето залостено сърценяма вече място за въздишки.
Може би обичах, ти си прав,може би убихме красотата.Може би с прикрития си гнявспирахме и порива на вятъра.
Пусто е в откритите поля,с ядрени снаряди се ранихме,вече и тревата не расте –вече няма място за усмивки.
Днес изгубих цялата война,повече не мога да обичам,пускам те – навън, на свобода,за да се намеря... във затишието.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Все права защищены
