melian4eto (Деси) melian4eto (Деси)
3 77
May 13, 2014, 10:59 PM

В затишието

  Poetry » Love
535 0 5
Пускам те по сивото небе –облаците могат да те пишат,в моето залостено сърценяма вече място за въздишки.

 

Може би обичах, ти си прав,може би убихме красотата.Може би с прикрития си гнявспирахме и порива на вятъра.

 

Пусто е в откритите поля,с ядрени снаряди се ранихме,вече и тревата не расте –вече няма място за усмивки.

 

Днес изгубих цялата война,повече не мога да обичам,пускам те – навън, на свобода,за да се намеря... във затишието.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0