28 апр. 2011 г., 11:52

В "Зона 30"

Поэзия » Гражданская

752 0 3

Посветено на всички живеещи в тази зона, и на които им се изправят косите, когато чуят закъсняло кратко съобщение и то в най-късните новини за поредната авария в АЕЦ-Козлодуй

„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп

Като размекнат бонбон под R-дъжд съм,

облизван от охлюви голи.

Те нямат костен мозък,

нито пък косъм,

даже стронция не задържат.

Не получават и главоболие

от сиропа ми вишнев.

Само разкъсват обвивката ми оловна

и гризат до излишък целофанено настроение,

сякаш имат задачата отговорна

за ДНК-то да са спасение.

И след Чернобил и след Фукушима,

навярно Бог ми напомня,

че пак ще ме има.

27.04.2011 г. 23.15 ч

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ananel (Нелиса)

привет, Милко!

2011-05-19T15:37:08+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много актуално...
хубаво казано и написано..
Милко, мъдър поет си ти.

2011-05-17T13:22:24+03:00
stenli499 (Станислава)

Радвам се за късметлиите,успели да отгледат здрави деца след чернобилските радиационни вълни!Не мога да кажа същото за тези,които с ужас разбираха за вродените малформации на своите деца,ако изобщо се стигнеше до раждане на такива.Процент,драстично нараснал след тогавашните събития,както и този на онкоболни невръстни бебета,Митко!
Ако имахме съпричастно държавие,щяха да те будят сирени по-често,отколкото си мислиш.
Гроздово "наздраве" за спокойния сън на непосветените!
И за стиха!
И за спасеното ДНК на глобално мислещите!

2011-04-29T01:08:12+03:00