mihri61 (Милко Христов)
503 1200
28.04.2011 г., 11:52 ч.

В "Зона 30" 

  Поезия » Гражданска
544 0 3

Посветено на всички живеещи в тази зона, и на които им се изправят косите, когато чуят закъсняло кратко съобщение и то в най-късните новини за поредната авария в АЕЦ-Козлодуй

 

„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп

 

Като размекнат бонбон под R-дъжд съм,

облизван от охлюви голи.

Те нямат костен мозък,

нито пък косъм,

даже стронция не задържат.

Не получават и главоболие

от сиропа ми вишнев.

Само разкъсват обвивката ми оловна

и гризат до излишък целофанено настроение,

сякаш имат задачата отговорна

за ДНК-то да са спасение.

 

И след Чернобил и след Фукушима,

навярно Бог ми напомня,

че пак ще ме има.

 

27.04.2011 г. 23.15 ч

 

© Милко Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • привет, Милко!
  • много актуално...
    хубаво казано и написано..
    Милко, мъдър поет си ти.
  • Радвам се за късметлиите,успели да отгледат здрави деца след чернобилските радиационни вълни!Не мога да кажа същото за тези,които с ужас разбираха за вродените малформации на своите деца,ако изобщо се стигнеше до раждане на такива.Процент,драстично нараснал след тогавашните събития,както и този на онкоболни невръстни бебета,Митко!
    Ако имахме съпричастно държавие,щяха да те будят сирени по-често,отколкото си мислиш.
    Гроздово "наздраве" за спокойния сън на непосветените!
    И за стиха!
    И за спасеното ДНК на глобално мислещите!
Предложения
: ??:??