28.04.2011 г., 11:52

В "Зона 30"

756 0 3

Посветено на всички живеещи в тази зона, и на които им се изправят косите, когато чуят закъсняло кратко съобщение и то в най-късните новини за поредната авария в АЕЦ-Козлодуй

 

„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп

 

Като размекнат бонбон под R-дъжд съм,

облизван от охлюви голи.

Те нямат костен мозък,

нито пък косъм,

даже стронция не задържат.

Не получават и главоболие

от сиропа ми вишнев.

Само разкъсват обвивката ми оловна

и гризат до излишък целофанено настроение,

сякаш имат задачата отговорна

за ДНК-то да са спасение.

 

И след Чернобил и след Фукушима,

навярно Бог ми напомня,

че пак ще ме има.

 

27.04.2011 г. 23.15 ч

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • привет, Милко!
  • много актуално...
    хубаво казано и написано..
    Милко, мъдър поет си ти.
  • Радвам се за късметлиите,успели да отгледат здрави деца след чернобилските радиационни вълни!Не мога да кажа същото за тези,които с ужас разбираха за вродените малформации на своите деца,ако изобщо се стигнеше до раждане на такива.Процент,драстично нараснал след тогавашните събития,както и този на онкоболни невръстни бебета,Митко!
    Ако имахме съпричастно държавие,щяха да те будят сирени по-често,отколкото си мислиш.
    Гроздово "наздраве" за спокойния сън на непосветените!
    И за стиха!
    И за спасеното ДНК на глобално мислещите!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...