Apr 28, 2011, 11:52 AM

В "Зона 30"

  Poetry » Civic
747 0 3

Посветено на всички живеещи в тази зона, и на които им се изправят косите, когато чуят закъсняло кратко съобщение и то в най-късните новини за поредната авария в АЕЦ-Козлодуй

 

„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп

 

Като размекнат бонбон под R-дъжд съм,

облизван от охлюви голи.

Те нямат костен мозък,

нито пък косъм,

даже стронция не задържат.

Не получават и главоболие

от сиропа ми вишнев.

Само разкъсват обвивката ми оловна

и гризат до излишък целофанено настроение,

сякаш имат задачата отговорна

за ДНК-то да са спасение.

 

И след Чернобил и след Фукушима,

навярно Бог ми напомня,

че пак ще ме има.

 

27.04.2011 г. 23.15 ч

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • привет, Милко!
  • много актуално...
    хубаво казано и написано..
    Милко, мъдър поет си ти.
  • Радвам се за късметлиите,успели да отгледат здрави деца след чернобилските радиационни вълни!Не мога да кажа същото за тези,които с ужас разбираха за вродените малформации на своите деца,ако изобщо се стигнеше до раждане на такива.Процент,драстично нараснал след тогавашните събития,както и този на онкоболни невръстни бебета,Митко!
    Ако имахме съпричастно държавие,щяха да те будят сирени по-често,отколкото си мислиш.
    Гроздово "наздраве" за спокойния сън на непосветените!
    И за стиха!
    И за спасеното ДНК на глобално мислещите!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...