Apr 28, 2011, 11:52 AM

В "Зона 30"

  Poetry » Civic
757 0 3

Посветено на всички живеещи в тази зона, и на които им се изправят косите, когато чуят закъсняло кратко съобщение и то в най-късните новини за поредната авария в АЕЦ-Козлодуй

 

„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп

 

Като размекнат бонбон под R-дъжд съм,

облизван от охлюви голи.

Те нямат костен мозък,

нито пък косъм,

даже стронция не задържат.

Не получават и главоболие

от сиропа ми вишнев.

Само разкъсват обвивката ми оловна

и гризат до излишък целофанено настроение,

сякаш имат задачата отговорна

за ДНК-то да са спасение.

 

И след Чернобил и след Фукушима,

навярно Бог ми напомня,

че пак ще ме има.

 

27.04.2011 г. 23.15 ч

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • привет, Милко!
  • много актуално...
    хубаво казано и написано..
    Милко, мъдър поет си ти.
  • Радвам се за късметлиите,успели да отгледат здрави деца след чернобилските радиационни вълни!Не мога да кажа същото за тези,които с ужас разбираха за вродените малформации на своите деца,ако изобщо се стигнеше до раждане на такива.Процент,драстично нараснал след тогавашните събития,както и този на онкоболни невръстни бебета,Митко!
    Ако имахме съпричастно държавие,щяха да те будят сирени по-често,отколкото си мислиш.
    Гроздово "наздраве" за спокойния сън на непосветените!
    И за стиха!
    И за спасеното ДНК на глобално мислещите!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...