20 июл. 2008 г., 06:53

В зората на ирисите ми

747 0 13
Потъвам в кадифето на очите ти,
обезсилена от ласкавите пръсти,
Поглъщам горчивото на сълзите,
струйнали от щастливо сбъдване.

Крещящи сетивата ни за странните
пожелавания на топлия пясък,
до тъмния страж на тайната,
преразказващ ни по памет.

Където горяха ме твоите устни,
кротки вълните облизват местата.
Загребваш дъх от разширеното на зениците,
заиграва се бризът с косите...

Ще останат следи в душата
от страстта на звездните нощи,
страхът да се влюбиш в зората
на ирисите ми и нещо още...

19.07.2008 г.
Италия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е!На един дъх...
  • БЛАГОДАРЯ ТИ НИКОЛ. Да ти се сбъдне...Хубаво лято !
  • Благодаря ти Маги обичам милото ти присъствие.
    Хееей , момичета , изплува от нечии ириси, първото момченце. Благодаря ти Вълчо. Много ме зарадва ! Ех че хубаво стана. В това лято, ама как не , любов приятлю, любов и пак любов само така ще оцелеем! Иначе май рискуваме да се попилеем! Хубав понеделник и успешна седмица както на теб нежен Вълчо , така и на всички поздравили ме и не!
  • кадифена емоция...нежност и топлота...приказно...
    с обич, Татянче...
  • тука е момченцето,Татяна....тука е...
    ама малко позакъсня!но ти не се отчайвай...може и други да се появят...знае ли човек?
    сега-сериозно!много нежен и хубав стих...следи остават след всяка любов...спомените са живи!!!
    а ирисите са прекрасни!!!как да не се влюби човек...
    поздрав и сутрешна прегръдка от вълчан!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...