В зората на ирисите ми
обезсилена от ласкавите пръсти,
Поглъщам горчивото на сълзите,
струйнали от щастливо сбъдване.
Крещящи сетивата ни за странните
пожелавания на топлия пясък,
до тъмния страж на тайната,
преразказващ ни по памет.
Където горяха ме твоите устни,
кротки вълните облизват местата.
Загребваш дъх от разширеното на зениците,
заиграва се бризът с косите...
Ще останат следи в душата
от страстта на звездните нощи,
страхът да се влюбиш в зората
на ирисите ми и нещо още...
19.07.2008 г.
Италия
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Все права защищены
