В зората на ирисите ми
обезсилена от ласкавите пръсти,
Поглъщам горчивото на сълзите,
струйнали от щастливо сбъдване.
Крещящи сетивата ни за странните
пожелавания на топлия пясък,
до тъмния страж на тайната,
преразказващ ни по памет.
Където горяха ме твоите устни,
кротки вълните облизват местата.
Загребваш дъх от разширеното на зениците,
заиграва се бризът с косите...
Ще останат следи в душата
от страстта на звездните нощи,
страхът да се влюбиш в зората
на ирисите ми и нещо още...
19.07.2008 г.
Италия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
