20.07.2008 г., 6:53

В зората на ирисите ми

742 0 13
Потъвам в кадифето на очите ти,
обезсилена от ласкавите пръсти,
Поглъщам горчивото на сълзите,
струйнали от щастливо сбъдване.

Крещящи сетивата ни за странните
пожелавания на топлия пясък,
до тъмния страж на тайната,
преразказващ ни по памет.

Където горяха ме твоите устни,
кротки вълните облизват местата.
Загребваш дъх от разширеното на зениците,
заиграва се бризът с косите...

Ще останат следи в душата
от страстта на звездните нощи,
страхът да се влюбиш в зората
на ирисите ми и нещо още...

19.07.2008 г.
Италия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е!На един дъх...
  • БЛАГОДАРЯ ТИ НИКОЛ. Да ти се сбъдне...Хубаво лято !
  • Благодаря ти Маги обичам милото ти присъствие.
    Хееей , момичета , изплува от нечии ириси, първото момченце. Благодаря ти Вълчо. Много ме зарадва ! Ех че хубаво стана. В това лято, ама как не , любов приятлю, любов и пак любов само така ще оцелеем! Иначе май рискуваме да се попилеем! Хубав понеделник и успешна седмица както на теб нежен Вълчо , така и на всички поздравили ме и не!
  • кадифена емоция...нежност и топлота...приказно...
    с обич, Татянче...
  • тука е момченцето,Татяна....тука е...
    ама малко позакъсня!но ти не се отчайвай...може и други да се появят...знае ли човек?
    сега-сериозно!много нежен и хубав стих...следи остават след всяка любов...спомените са живи!!!
    а ирисите са прекрасни!!!как да не се влюби човек...
    поздрав и сутрешна прегръдка от вълчан!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...