Jul 20, 2008, 6:53 AM

В зората на ирисите ми

  Poetry » Love
744 0 13
Потъвам в кадифето на очите ти,
обезсилена от ласкавите пръсти,
Поглъщам горчивото на сълзите,
струйнали от щастливо сбъдване.

Крещящи сетивата ни за странните
пожелавания на топлия пясък,
до тъмния страж на тайната,
преразказващ ни по памет.

Където горяха ме твоите устни,
кротки вълните облизват местата.
Загребваш дъх от разширеното на зениците,
заиграва се бризът с косите...

Ще останат следи в душата
от страстта на звездните нощи,
страхът да се влюбиш в зората
на ирисите ми и нещо още...

19.07.2008 г.
Италия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е!На един дъх...
  • БЛАГОДАРЯ ТИ НИКОЛ. Да ти се сбъдне...Хубаво лято !
  • Благодаря ти Маги обичам милото ти присъствие.
    Хееей , момичета , изплува от нечии ириси, първото момченце. Благодаря ти Вълчо. Много ме зарадва ! Ех че хубаво стана. В това лято, ама как не , любов приятлю, любов и пак любов само така ще оцелеем! Иначе май рискуваме да се попилеем! Хубав понеделник и успешна седмица както на теб нежен Вълчо , така и на всички поздравили ме и не!
  • кадифена емоция...нежност и топлота...приказно...
    с обич, Татянче...
  • тука е момченцето,Татяна....тука е...
    ама малко позакъсня!но ти не се отчайвай...може и други да се появят...знае ли човек?
    сега-сериозно!много нежен и хубав стих...следи остават след всяка любов...спомените са живи!!!
    а ирисите са прекрасни!!!как да не се влюби човек...
    поздрав и сутрешна прегръдка от вълчан!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...