20 jul 2008, 6:53

В зората на ирисите ми

746 0 13
Потъвам в кадифето на очите ти,
обезсилена от ласкавите пръсти,
Поглъщам горчивото на сълзите,
струйнали от щастливо сбъдване.

Крещящи сетивата ни за странните
пожелавания на топлия пясък,
до тъмния страж на тайната,
преразказващ ни по памет.

Където горяха ме твоите устни,
кротки вълните облизват местата.
Загребваш дъх от разширеното на зениците,
заиграва се бризът с косите...

Ще останат следи в душата
от страстта на звездните нощи,
страхът да се влюбиш в зората
на ирисите ми и нещо още...

19.07.2008 г.
Италия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е!На един дъх...
  • БЛАГОДАРЯ ТИ НИКОЛ. Да ти се сбъдне...Хубаво лято !
  • Благодаря ти Маги обичам милото ти присъствие.
    Хееей , момичета , изплува от нечии ириси, първото момченце. Благодаря ти Вълчо. Много ме зарадва ! Ех че хубаво стана. В това лято, ама как не , любов приятлю, любов и пак любов само така ще оцелеем! Иначе май рискуваме да се попилеем! Хубав понеделник и успешна седмица както на теб нежен Вълчо , така и на всички поздравили ме и не!
  • кадифена емоция...нежност и топлота...приказно...
    с обич, Татянче...
  • тука е момченцето,Татяна....тука е...
    ама малко позакъсня!но ти не се отчайвай...може и други да се появят...знае ли човек?
    сега-сериозно!много нежен и хубав стих...следи остават след всяка любов...спомените са живи!!!
    а ирисите са прекрасни!!!как да не се влюби човек...
    поздрав и сутрешна прегръдка от вълчан!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...