Давам, раздавам, предавам -
себе си изцяло аз подарявам,
всяко "късче" от душата си аз,
всеки трепет на сърцето си...
Премислям, осмислям, продължавам -
пътят е дълъг, нали?
Не бива сега да го изоставям,
колкото и тежко да ми стане в миг.
Пресмятам наум всяка преграда,
дали ще мога да прескоча аз.
Без въже и без помощна греда -
дали ще мога препядствието да премина аз.
Опитвам и няма да спра -
да обичам, любя, горя...
Какъв по-красив живот, от това?
Важното е да си остана накрая АЗ!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены