14 июн. 2007 г., 09:18

Важното е да си остана накрая АЗ!

730 0 17

Давам, раздавам, предавам -
себе си изцяло аз подарявам,
всяко "късче" от душата си аз,
всеки трепет на сърцето си...


Премислям, осмислям, продължавам -
пътят е дълъг, нали?
Не бива сега да го изоставям,
колкото и тежко да ми стане в миг.


Пресмятам наум всяка преграда,
дали ще мога да прескоча аз.
Без въже и без помощна греда -
дали ще мога препядствието да премина аз.


Опитвам и няма да спра -
да обичам, любя, горя...
Какъв по-красив живот, от това?
Важното е да си остана накрая АЗ!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...