31 мая 2025 г., 18:32

Ваканция

501 5 14

И тази учебна година приключи.
Пак знания светли със плам аз получих.
Морето със трепет ме чака през юни
и пак ще ме стопли със своите думи.

Там няма да има контролни, домашни,
а само истории приказни, страшни
и пак героиня ще бъда могъща –
моментите тъжни в любов ще превръщам.

С русалки отново в морето ще плувам.
Във приказки стари аз пак ще пътувам.
Със гномчета пак ще се гоня в гората.
Ще яздя пегас, ще летя в небесата.

На пясъка аз ще играя на воля,
готова да влизам във приказни роли
и пак под вълни ще се гмуркам в морето.
А лятото ще ми остане в сърцето.

Гигантски чудовища морски ще храня,
а те ще ме плашат в хотелската баня.
Но пак по-добре е от трудно домашно
да срещна чудовище приказно, страшно.

И после септември ще дойде отново,
а няма да бъда все още готова
и пак аз ще смятам, ще пиша есета,
а духом ще яздя пегас във небето.

                      ©️ Дарина Дикова, 31.05.2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...