31.05.2025 г., 18:32

Ваканция

471 5 14

И тази учебна година приключи.
Пак знания светли със плам аз получих.
Морето със трепет ме чака през юни
и пак ще ме стопли със своите думи.

Там няма да има контролни, домашни,
а само истории приказни, страшни
и пак героиня ще бъда могъща –
моментите тъжни в любов ще превръщам.

С русалки отново в морето ще плувам.
Във приказки стари аз пак ще пътувам.
Със гномчета пак ще се гоня в гората.
Ще яздя пегас, ще летя в небесата.

На пясъка аз ще играя на воля,
готова да влизам във приказни роли
и пак под вълни ще се гмуркам в морето.
А лятото ще ми остане в сърцето.

Гигантски чудовища морски ще храня,
а те ще ме плашат в хотелската баня.
Но пак по-добре е от трудно домашно
да срещна чудовище приказно, страшно.

И после септември ще дойде отново,
а няма да бъда все още готова
и пак аз ще смятам, ще пиша есета,
а духом ще яздя пегас във небето.

                      ©️ Дарина Дикова, 31.05.2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...