ВАЛ

Той сяда на първия ред до прозореца,

скромен човек, даряваш своите слова.

Излиза и разкрива душата си на хората,

излива в стиховете си своята вяра и доброта.

Прочита своята творба и благодари на Бога,

че го е дарил с благородна дарба, със слова.

Изпълнени с вяра към хората и малко тъга,

за братята му българите и тяхната тежка съдба!

Той е романтик излязъл сякаш от роман,

силен  рицар без доспехи но в очите с плам.

Влюбен мъж в любимата си но останал сам,

прощава, продължава, затова е той голям!

Ах колко искам рицарю да приличам аз на теб,

човек, мечтател с ценностите от миналия век.

Опитвам се и успявам да се приближава до теб,

в този свят в който човека за човека не е Човек!

Но ти си моят рицар, ти си част от мен,

с теб сме заедно, борим се всеки ден.

Ти си мечтател, а аз един човек обикновен,

с стиховете ти ме радваш,чувствам се необикновен!