Той сяда на първия ред до прозореца,
скромен човек, даряваш своите слова.
Излиза и разкрива душата си на хората,
излива в стиховете си своята вяра и доброта.
Прочита своята творба и благодари на Бога,
че го е дарил с благородна дарба, със слова.
Изпълнени с вяра към хората и малко тъга,
за братята му българите и тяхната тежка съдба!
Той е романтик излязъл сякаш от роман,
силен рицар без доспехи но в очите с плам.
Влюбен мъж в любимата си но останал сам,
прощава, продължава, затова е той голям!
Ах колко искам рицарю да приличам аз на теб,
човек, мечтател с ценностите от миналия век.
Опитвам се и успявам да се приближава до теб,
в този свят в който човека за човека не е Човек!
Но ти си моят рицар, ти си част от мен,
с теб сме заедно, борим се всеки ден.
Ти си мечтател, а аз един човек обикновен,
с стиховете ти ме радваш,чувствам се необикновен!
© Валентин Миленов Всички права запазени