14 февр. 2009 г., 21:24

Валентиновата събота е за двама...

832 0 22
 

 

Дълъг клаксон

накъдри дъждовните линии...

Замълчаха от завист бездомните псета.

Огнен поглед

в прозорец на петия нервно се взира.

На кълбо се присви нетърпението...

 

Тишината

изплашена търси сигналите

и расте със минутите чакане бавно.

Изпод нея

далечните морзови знаци

със почукване се приближават...

 

Слизат бавно:

 „трак - трак", после пак.

Равномерно по стълбите в такт музицират.

Приближават

надолу,  към входа...Сега

тя излиза... Блести... И прощаваш и всичко...

 

Спря дъждът...

А във локвите лампите греят...

В куп бутилкови спомени Трифон

търси компания.

Четиринайсти е днес  

и отива към вечер,

Валентинова събота - пристан за двама...

 

14.02.2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...